20.01.2018 г., 20:37 ч.
Ерата на Водолея
Ние идем – повеля на времето;
светли, отворени, чисти.
Затлачен е Изворът. Семето
закърня сред душевните липси.
Разни вери, натъпкани в символи,
воюват, прегазват, доказват се.
Не вяра – езически идоли,
захранвани с кръв и омраза.
Съществуваме. Над парадигми,
извън схоластични окови.
Монаси, макар неподстригани,
съграждащи храма за новото,
що чака на прага, пресяло
сквернения промисъл божи
от украси, от тежък десятък,
обслужващ мастити велможи.
Ада си, тук го изстрадваме.
Низвергват, зоват ни неверници.
Задето сме зрящи – наказват ни
слепци, и под расото черни.
Те нямат очи за различните –
стопи ги охолната бедност.
Стереотипни, до степен себичност,
към целта, оправдаваща средствата.
Дай бог и те да прогледнат
в каноните наши неписани…
Тръбят, че сме вид на изчезване.
От кой регистър така ни отписват?!
Не вярвайте! – Ние сме Бъдното.
Защото… така е орисано!
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Привет, Водолейке!
С този си коментар подложи на сериозно изпитание крехката същина на скромността ми. Но, за мое учудване, тя издържа - не вкуси и капка от нарцистичния сироп.
-
Страхотно!
Един от малкото толеми тук си...
Поздрави от една водолейка! -
Петрова, визираните от теб истини са общодостъпен факт, затова и не правя заявка за първооткривателство. А относно моя изказ, който закичваш с титлата "майсторски" ще изразя дълбокото си съмнение, понеже такава оценка, обикновено, е бременна със субективизъм. Ех, ако ти беше литературен критик, светило в бранша... о, тогава с удоволствие бих сръбнал от нарцистичния сироп! Ама ти не си светило, нали? Нищо, де, това няма да ми попречи, съвсем по човешки, да се зарадвам на добрите думи към стихото.
Василка, благодаря за оценката и пожеланието! Както споменах и в първия си коментар, уйдисах на едно приятелче да участвам в конкурса, но го направих едва три дни преди крайния срок, за да снижа още повече шанса за някакъв успех. Не си падам по състезателните дисциплини. Остава още цяло денонощие, но нещата не вървят според предвижданията ми. Обръщам се към евентуалните си читатели: Моля, не гласувайте за мен повече, щото ще ми прецакате шегата! -
Много ми хареса. Успех!
-
Много истини казани, при това - майсторски! Аплодисменти!
-
Мария, Росица... Благодаря за добрите отзиви!
-
Моите фаворити са стихотворението на Дочка и твоето, Людмиле! Радвам се и на двама ви!
-
Браво!
-
Привет, Доче! Стихото е с претенция да бъде само мъничка искрица в изгрева на новото начало. Но е твърде идеалистично за "стадото" пък и знаем, то вече не чете. Овчар си требе тук. Реален и от нов тип. Ама де го?!
-
"Тръбят, че сме вид на изчезване.
От кой регистър така ни отписват?!"
Навярно червената книга на идеалистите
иска някой да сложи на кладата
Но светът не е само от политици
(и от тяхното блеещо стадо)
Аплодисменти и от мен, Людмил за актуалния и вдъхновяващ стих! -
Напротив! Въпросите ми са сериозни и се радвам, че им отговори. Благодаря ти.
-
Не, Маргарита, епохата на водолея предстои. В астрологичен и в духовен аспект. Защо зодиакът на епохите върви обратно? - При въртенето си около оста земята завършва малкия зодиакален кръг за дванадесет месеца. Но нейната ос също не е фиксирана. Накланя се, подобно на часовникова стрелка, в посока обратна на зодиакалната хронология. Оста "гостува" във всеки знак по около 2160 години. Ако при раждането на Христа е сочела в Риби, към 2010 година би трябвало да е във Водолей. Нека оставим умните да спорят, кога точно е станало или ще стане това. Не е толкова важно. Но щом е предречено (не знам от кого и как), че човечеството ще направи голяма крачка в духовен аспект, редно е и ние да поразтребим кочинката вътре в нас. И то не заради някакви там, космични предписания, а защото, ситуативно, нещата са назрели. Новото мислене, в посока баланс между материя и дух, е необходимо за оцеляването ни. Извини ме, ако си открила нотка назидателност!
Стойчо, благодаря за подкрепата! -
Еха! Нали ерата на водолея свърши? Или греша? Не! Май ерата на рибите свърши и сега сме във водолея. Ама, що на обратно върви този зодиак на ерите? Обърках се. Много хубав стих! Виж как се размислих!
-
Тук по-на изток, около "Боруй" , също вали, но много ситно - направо "праши", както биха се изразили чехите. Но, утре знае ли се, може пък да станем свидетели на рядкото природно явление - сняг в Ст. Загора. А, дано станем свидетели и на твой поетичен успех!
-
Успех,Брезар!
-
!!
-
Те прегръщам!
-
Това, в стихото, са само думи, Хари. Съвсем не означава, че виждам себе си като индивид, узрял за новото, което предстои. Не само в Родината ни, а и в глобален аспект. Човечеството няма друга алтернатива, освен тотална промяна в начина, по който консумира еволюционния си модел.
-
Благодаря,Людмиле!Ти си нашата България!Гордеем се с теб!
-
Не бива да се косиш, Ирина. В коментара си, по-долу, Лина рече, че най-добре е да къпем чувствата в светлия поток на своите Симпатии. Права е.
Благодаря за добрите думи, макар суперлативът "съвършен" да ми идва в повече.
Привет и на теб, Хари!
О, и моят съгражданин е тук. Добре дошъл, Ч! В кв. Железник вали, вали... Ама не сняг. Утре пак ще се размина с правенето на снежни човеци. -
!(((
-
Много хубаво!
-
Случайно попаднах на тоя стих,ама той толкова съвършен,че чета и тактувам с крак и....не обърквам!А пък съдържанието...нямам думи,че бързам както разбрах с гласа си,дано е останало парченце,че ще умра от яд,Людмиле!...
-
Ани...
Повярвай, Лина, все съм от "печелившата" страна.
Аааа, Рени, за Големи шеги още не съм дорасъл. То, вече и за кога, де. -
Какво ли щеше да напишеш, ако беше "голяяма шегичка" не ми се мисли...ама и ти имаш едни приятелии...да те хвърлят в битка - не ги е срам, ма и те имат един приятел - директно "там"...
-
Най-хубавото нещо на този свят е да се (за)радваш на Хубавото... Това е истинската печалба.
-
Не съм чел всички произведения, участващи в конкурса, но ми се струва, че ти, Лина, си фаворит до момента. На всичко отгоре гласува за мен. Хич не те е страх, ей!
-
Глас и от мен!
-
Благодаря, Наде! Не толкова за дадения глас, колкото заради неверието ти.
Рени, Любо... ама какво правите, бе хора! Ако имах намерение да печеля конкурса, щях да направя публикацията си съвсем в началото, за да имам възможност да получа повече гласове. Публикуването ми днес е малка шегичка към едно добро приятелче. Ама вие нямаше как да го знаете, де. Затова ви прегръщам и двамата, и ви благодаря искрено!
Привет и за теб, Силвия! -
А бе, имала съъъм!!! Взе че го прие!
-
С две ръце! Поздравления!
-
Притичвам се на помощ - и веднага давам глас и то съвсем убедено! Чудесно е Людмиле! Поздравления!
-
Адмирации! Людмиле, невероятен текст!
Тръгвам да търся глас (не ми останаха) - ще искам първо от Любо! Друг ако има - да дава бързо!!! -
Не вярвам, Приятелю! Имаш гласа ми. Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Необятно стихо.