28 февр. 2013 г., 22:31

Еретично

960 0 11

Едва ли вярата у мен ще се разлисти,
тъй както по канона е прието.
Налегнаха ме тъмни еретични мисли,
откакто брат ми тръгна към небето;

откакто празниците делнично изтляха
и тихо се превърнаха в загадка
и мъката човешка две очи събраха,
притихнали под черната забрадка.

Нима на мама Господ запис ще изпрати,
за хляб когато няма две монети?...
Аз бих изстъргал с нокти цялата позлата,
от свещници, олтари и кубета.

Наясно съм, че думите ми смут пораждат,
че не с библейски глас смирен говоря.
Какво, че с ерес сам казана си подклаждам -
не ме е страх дори и с Бог да споря.

Едва ли вярата у мен ще се разлисти,
а уж мечтите ми не бяха малки...
Взривявам тишината с еретични мисли
и кръста ще нацепя за подпалки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...