Еретично
Едва ли вярата у мен ще се разлисти,
тъй както по канона е прието.
Налегнаха ме тъмни еретични мисли,
откакто брат ми тръгна към небето;
откакто празниците делнично изтляха
и тихо се превърнаха в загадка
и мъката човешка две очи събраха,
притихнали под черната забрадка.
Нима на мама Господ запис ще изпрати,
за хляб когато няма две монети?...
Аз бих изстъргал с нокти цялата позлата,
от свещници, олтари и кубета.
Наясно съм, че думите ми смут пораждат,
че не с библейски глас смирен говоря.
Какво, че с ерес сам казана си подклаждам -
не ме е страх дори и с Бог да споря.
Едва ли вярата у мен ще се разлисти,
а уж мечтите ми не бяха малки...
Взривявам тишината с еретични мисли
и кръста ще нацепя за подпалки.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
