Група местни се носят по-леко от сенки по вадите,
като в крепостни зидове шмугва се синорът троскотен,
аз си свивам брезент под главата и лягам по-празен.
Вече доста лeта все отвънка храната ми носят.
Аз пристигнах уплашен, но така са пристигали доста грабители
и едва ли изядох и хляб във едната им кръчма.
Две-три бири изпих. Преди да усетя за себе си,
че светът да се срути, никой няма и да ме потърси.
Други идваха близо, после биеха нервно децата си,
доста стари жени ме даряваха пръв с минзухари.
После тръгваха тъжни, преживели и скрили в престилките думи,
че са втори невести, че са курви ...