Есен
Група местни се носят по-леко от сенки по вадите,
като в крепостни зидове шмугва се синорът троскотен,
аз си свивам брезент под главата и лягам по-празен.
Вече доста лeта все отвънка храната ми носят.
Аз пристигнах уплашен, но така са пристигали доста грабители
и едва ли изядох и хляб във едната им кръчма.
Две-три бири изпих. Преди да усетя за себе си,
че светът да се срути, никой няма и да ме потърси.
Други идваха близо, после биеха нервно децата си,
доста стари жени ме даряваха пръв с минзухари.
После тръгваха тъжни, преживели и скрили в престилките думи,
че са втори невести, че са курви
или че са бягали.
Ставах рано, подритвах листата, събрани грижливо,
да е трудно след мен да запалят
досадното време.
Беше смешно, но сякаш дочувах захлопване.
Зад гърба ми. И как си отдъхват с презрение.
Миши лапи обхождат стените и списват чудата история,
пощальонът артритен, боязлив и пиян балансира
с колелото си черно и с нещата, които е виждал,
а гърлата на фурните зейват по-хладно след всяко умиране.
Изпреварвам огньове, побои и печени чушки,
аз дойдох да остана, но тези земи са си техни.
Като в крепостни зидове шмугва се синорът троскотен.
Като сивата вар пред стените на всички миражни владения.
2005
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
