ЕСЕН
Рано, рано сутринта
славей мъничък запя.
Погледнах жълтите листа -
есен тъжна е дошла!
Есен.
Ябълките, гроздето, смокините
прибрани са в дълбокото мазе,
душите ни ги грее слънцето
на лятното и прелестно море.
Есен е.
Гората в златните одежди
разстила своя нежен чар,
и вятърът донася мириса
на богат и спорен урожай.
Есен, есен...
Слънчевото лято е мираж,
сбъдната мечта, която пари,
оставил спомен и копнеж
целунал топлите ни длани...
© Таня Иванова Все права защищены