ЕСЕН
Рано, рано сутринта
славей мъничък запя.
Погледнах жълтите листа -
есен тъжна е дошла!
Есен.
Ябълките, гроздето, смокините
прибрани са в дълбокото мазе,
душите ни ги грее слънцето
на лятното и прелестно море.
Есен е.
Гората в златните одежди
разстила своя нежен чар,
и вятърът донася мириса
на богат и спорен урожай.
Есен, есен...
Слънчевото лято е мираж,
сбъдната мечта, която пари,
оставил спомен и копнеж
целунал топлите ни длани...
© Таня Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
