ЕСЕН
Застудя и се спуснаха бели мъгли,
за да скрият срама на съблечени клони.
Плаче синия свод... Всъщност – просто вали.
Вихър свири на флейта ужасни шансони.
Жълти листи се гонят във луд кръговрат –
по земята чертаят подвижни картини.
Сякаш влиза в душите ни хлад
и оставя след себе си чувства изстинали.
© Румен Ченков Все права защищены