12 нояб. 2011 г., 22:36

Есен 

  Поэзия » Любовная
1622 0 29

                    Есен

 

 

Към  намръщено ниско небе

дим от комини се стели,

отлетяха  от нас,  незнайно  къде,

родени  в  късното  лято  химери.

 

 

Ще  ни  трябва  магическа   власт

да   опазим   цвета  на   дъгата,

в  тази  влага  и  внезапния  мраз

са   слаби, раними    сърцата.

 

 

По вече смълчани пътеки

откривам неказани думи...

размиват  се сенките леки

по златната есенна шума.

 

 

Отпивам  от безмълвие тъжно...

толкова есени вече живея,

и   знам,  че тъгата  е  нужна

по-истински да те копнея.

© Запрян Колев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??