Есен
Есен
Към намръщено ниско небе
дим от комини се стели,
отлетяха от нас, незнайно къде,
родени в късното лято химери.
Ще ни трябва магическа власт
да опазим цвета на дъгата,
в тази влага и внезапния мраз
са слаби, раними сърцата.
По вече смълчани пътеки
откривам неказани думи...
размиват се сенките леки
по златната есенна шума.
Отпивам от безмълвие тъжно...
толкова есени вече живея,
и знам, че тъгата е нужна
по-истински да те копнея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
