12.11.2011 г., 22:36 ч.

Есен 

  Поезия » Любовна
1780 0 29

                    Есен

 

 

Към  намръщено ниско небе

дим от комини се стели,

отлетяха  от нас,  незнайно  къде,

родени  в  късното  лято  химери.

 

 

Ще  ни  трябва  магическа   власт

да   опазим   цвета  на   дъгата,

в  тази  влага  и  внезапния  мраз

са   слаби, раними    сърцата.

 

 

По вече смълчани пътеки

откривам неказани думи...

размиват  се сенките леки

по златната есенна шума.

 

 

Отпивам  от безмълвие тъжно...

толкова есени вече живея,

и   знам,  че тъгата  е  нужна

по-истински да те копнея.

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??