3 окт. 2009 г., 22:20

Есен

588 0 2

 

 

                                                            Есен

 

                                            Пияни от спомени,

                                            идват есенни дни.

                                            Затова ли ми е тъжно.

                                            Затова ли ме боли.

 

                                            Пролетта не ме ли радва.

                                            В лятото ли друг гори

                                            или като мен рисува,

                                            с луди багри - луди дни.

 

                                            С моите мисли все оставаме,

                                            някъде встрани - сами

                                            и на кея често чакаме,

                                            нощта да ни приюти.

                                                                    Wali/Виолета Томова/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Вили! Сърдечни поздрави...!

    Позволи ми щом се отронят последните в златно обагрени листи да докосна на вятъра с ласката арфата на меката пълна луна.
    Нека песента теб да намери сред твоите мисли...
  • Здравей, Вили!Харесват ми стиховете ти-лесносмилаеми,нежни,истински!Сърдечен паздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...