3 oct 2009, 22:20

Есен

  Poesía » Otra
586 0 2

 

 

                                                            Есен

 

                                            Пияни от спомени,

                                            идват есенни дни.

                                            Затова ли ми е тъжно.

                                            Затова ли ме боли.

 

                                            Пролетта не ме ли радва.

                                            В лятото ли друг гори

                                            или като мен рисува,

                                            с луди багри - луди дни.

 

                                            С моите мисли все оставаме,

                                            някъде встрани - сами

                                            и на кея често чакаме,

                                            нощта да ни приюти.

                                                                    Wali/Виолета Томова/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Вили! Сърдечни поздрави...!

    Позволи ми щом се отронят последните в златно обагрени листи да докосна на вятъра с ласката арфата на меката пълна луна.
    Нека песента теб да намери сред твоите мисли...
  • Здравей, Вили!Харесват ми стиховете ти-лесносмилаеми,нежни,истински!Сърдечен паздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...