3 нояб. 2012 г., 12:07

Есен

721 0 0

 

Ноември е, съвсем в началото дори.

И няма нищо, че навън листата падат,

когато ме погледнеш, в мене всичко продължава да блести.

И зимата заплашва, че ще дойде,

ще засипе всичко в снежен пух.

Топлината ще поиска да отмъкне...

Светът за миг ще стане глух.

Но до мен ще бъде вечен пламък.

Докоснеш ли ме, искрата ще ме изгори.

Мечтите... ето ги, за тях и раят ще е малък.

Виж ги как танцуват!

Като в детски смях и тишината с тях започва да кънти.

Животът ми отново става лято...

Причината - това си Ти!

Слънце те нарекох,  не защото е красиво,

а защото внесе цвят в моите мечти.

Разцъфнаха и на теб ти обещаха:

с теб да са, дори и да боли,

завинаги да запазят топлината,

нищо, че понякога и тя гори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...