17 февр. 2021 г., 16:14

Есен

443 1 3

 

Есен

 

Със огънатите клони

в зрялата си красота,

в кръговрата от сезони

тържествува есента...

 

Със лозята натежали,

в сладостта на всеки грозд,

и с берачките запяли –

и със всеки вдигнат тост...

 

А с промяната в листата -

есенната красота

се пренася и в гората,

и във полските цветя.

 

Вятърът е тук – частица

в есената красота,

но без прелетните птици

тъжно-тихо е сега...

 

Той не може да замести

птиците във песента

нищо, че опитва често

да завири на листа́...

 

... Изведнъж от хоризонта

дъжд нечакан завали́ –

малко хладен да напомни

предстоящите мъгли

 

и това, че красотата

преходна е на света,

а оттатък необята

дебне зимна красота...

 

... В смайващата елегичност

властваща из есента –

възприемам романтично

даже и Преходността!...

 

17.02.2021.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....