28 окт. 2025 г., 01:07

Есен

158 0 0

Очаквах ли те, Есен? Откога

жадувам хладни вихри да вилнеят!

Не вярвам, но е истина това –

след всяка есен Слънцето линее.

 

Захлупваш мен – в душата вътре, там

стаява се мъгла, вихрушка, пушек.

Настава облак сива тъмнина,

а аз в листата паднали съм сгушен.

 

Но те са златни – Слънцето е в тях,

добили топлина, надежда, смисъл.

Отронени, но пълни със ищах,

защото са от кармата орисани.

 

Макар да бъдат утре прах и кал,

те носят на горещо лято чара.

Ех, Есен моя, нямаш капка жал

и въпреки това ти имам вяра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...