Oct 28, 2025, 1:07 AM

Есен

  Poetry
159 0 0

Очаквах ли те, Есен? Откога

жадувам хладни вихри да вилнеят!

Не вярвам, но е истина това –

след всяка есен Слънцето линее.

 

Захлупваш мен – в душата вътре, там

стаява се мъгла, вихрушка, пушек.

Настава облак сива тъмнина,

а аз в листата паднали съм сгушен.

 

Но те са златни – Слънцето е в тях,

добили топлина, надежда, смисъл.

Отронени, но пълни със ищах,

защото са от кармата орисани.

 

Макар да бъдат утре прах и кал,

те носят на горещо лято чара.

Ех, Есен моя, нямаш капка жал

и въпреки това ти имам вяра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...