22 сент. 2021 г., 17:42

Есен № 5

470 0 0

Есен № 5

 

Хубавото време вече

свършва, вият ветрове́ –

страховито отдалече

като диви зверове́...

 

В парка пейките пустеят

капят жълтите листа –

време е да проумея,

че дошла е Есента...

 

Може би е подранила,

може би пък не съвсем

и надявам се е скрила

малко топлинка за мен...

 

Може южен да задуха

вятър топъл изведнъж

и след лятната засу́ха

с лек да ме поръси с дъжд...

 

Може лято сиромашко

тука да се настани,

просто със една опашка

от невѐроятни дни...

 

И дори когато още

от мечти не ми се спи,

мога да се скитам нощем,

ѝли да броя звезди

 

и на Моето момиче,

в ретро-романтичен стил,

пак звездите да наричам

дето съм му подарил!...

 

22.09.2021.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...