22 сент. 2021 г., 17:42

Есен № 5

474 0 0

Есен № 5

 

Хубавото време вече

свършва, вият ветрове́ –

страховито отдалече

като диви зверове́...

 

В парка пейките пустеят

капят жълтите листа –

време е да проумея,

че дошла е Есента...

 

Може би е подранила,

може би пък не съвсем

и надявам се е скрила

малко топлинка за мен...

 

Може южен да задуха

вятър топъл изведнъж

и след лятната засу́ха

с лек да ме поръси с дъжд...

 

Може лято сиромашко

тука да се настани,

просто със една опашка

от невѐроятни дни...

 

И дори когато още

от мечти не ми се спи,

мога да се скитам нощем,

ѝли да броя звезди

 

и на Моето момиче,

в ретро-романтичен стил,

пак звездите да наричам

дето съм му подарил!...

 

22.09.2021.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...