Есен № 5
Хубавото време вече
свършва, вият ветрове́ –
страховито отдалече
като диви зверове́...
В парка пейките пустеят
капят жълтите листа –
време е да проумея,
че дошла е Есента...
Може би е подранила,
може би пък не съвсем
и надявам се е скрила ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up