Есен № 5

Хубавото време вече

свършва, вият ветрове́ –

страховито отдалече

като диви зверове́...

В парка пейките пустеят

капят жълтите листа –

време е да проумея,

че дошла е Есента...

Може би е подранила,

може би пък не съвсем

и надявам се е скрила

малко топлинка за мен...

Може южен да задуха

вятър топъл изведнъж

и след лятната засу́ха

с лек да ме поръси с дъжд...

Може лято сиромашко

тука да се настани,

просто със една опашка

от невѐроятни дни...

И дори когато още

от мечти не ми се спи,

мога да се скитам нощем,

ѝли да броя звезди

и на Моето момиче,

в ретро-романтичен стил,

пак звездите да наричам

дето съм му подарил!...

22.09.2021.