3 нояб. 2007 г., 22:56

Есен и любов

1.6K 0 0
Есента дойде пак на гости,
остави си цветната пелерина,
покри с нея улиците,
станах шарени килими!

Както се разхождах
из тази есенна прелест!
Дойде до мен тя
и ме запива...

Май няма какво да и кажа,
отлетяха светлите ми мечти
за любов, като птиците на юг,
но нищо, може би ще се върнат някога!

Вече не остана в душата ми светлина,
Хелиос мина с колесницата си и я изгаси!
Сега душата ми е в ръцете на мрака,
носи се по течението на Ахерон,
докато не стигне царството на Хадес!

Но аз съм реалист!
Затова помолих Хефес,
да ми изкове желязно сърце,
което да тежи като камък,
да блести като сребърна монета,
за да нямам аз проблеми вече!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодор Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...