3.11.2007 г., 22:56

Есен и любов

1.6K 0 0
Есента дойде пак на гости,
остави си цветната пелерина,
покри с нея улиците,
станах шарени килими!

Както се разхождах
из тази есенна прелест!
Дойде до мен тя
и ме запива...

Май няма какво да и кажа,
отлетяха светлите ми мечти
за любов, като птиците на юг,
но нищо, може би ще се върнат някога!

Вече не остана в душата ми светлина,
Хелиос мина с колесницата си и я изгаси!
Сега душата ми е в ръцете на мрака,
носи се по течението на Ахерон,
докато не стигне царството на Хадес!

Но аз съм реалист!
Затова помолих Хефес,
да ми изкове желязно сърце,
което да тежи като камък,
да блести като сребърна монета,
за да нямам аз проблеми вече!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодор Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...