3.11.2007 г., 22:56

Есен и любов

1.6K 0 0
Есента дойде пак на гости,
остави си цветната пелерина,
покри с нея улиците,
станах шарени килими!

Както се разхождах
из тази есенна прелест!
Дойде до мен тя
и ме запива...

Май няма какво да и кажа,
отлетяха светлите ми мечти
за любов, като птиците на юг,
но нищо, може би ще се върнат някога!

Вече не остана в душата ми светлина,
Хелиос мина с колесницата си и я изгаси!
Сега душата ми е в ръцете на мрака,
носи се по течението на Ахерон,
докато не стигне царството на Хадес!

Но аз съм реалист!
Затова помолих Хефес,
да ми изкове желязно сърце,
което да тежи като камък,
да блести като сребърна монета,
за да нямам аз проблеми вече!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодор Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...