9 июл. 2013 г., 13:18

Есен в живота 

  Поэзия » Другая
1647 1 3

 

                

Годините се трупат, натежават...

страстите ни буйни бавно се стопяват,

но в нас остават живи въглени все още,

да разровим жаравата гореща!

 

Беше пролет, в огнен танц летяхме,

любовната си семчица посяхме!

В стомаха ни хвърчаха пеперуди,

дръзки бяхме - зелени изумруди!

 

И лято беше - щедро, благодатно,

отгледахме си плодовете златни.

С длани в нежност вплетени се впихме

и стръкчето си крехко разклонихме!

 

Не липсваха стихии, урагани,

засипваха  порои обичта ни,

но клоните  огъваха се здраво,

превръщаха се във дърво кораво!

 

Оглежда се в косите ни сребристи

придошлата есен златочиста.

В суетня и в радост по децата,

по-дълъг ще е валсът на листата!

 

Упорито пламъче във нас гори,

от сладки тръпки често то пламти! -

Топлина, флуиди още преминават,

дори мъгли и студ  да се задават!

        

© Костадинка-Коце Танчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??