Есен в живота
Годините се трупат, натежават...
страстите ни буйни бавно се стопяват,
но в нас остават живи въглени все още,
да разровим жаравата гореща!
Беше пролет, в огнен танц летяхме,
любовната си семчица посяхме!
В стомаха ни хвърчаха пеперуди,
дръзки бяхме - зелени изумруди!
И лято беше - щедро, благодатно,
отгледахме си плодовете златни.
С длани в нежност вплетени се впихме
и стръкчето си крехко разклонихме!
Не липсваха стихии, урагани,
засипваха порои обичта ни,
но клоните огъваха се здраво,
превръщаха се във дърво кораво!
Оглежда се в косите ни сребристи
придошлата есен златочиста.
В суетня и в радост по децата,
по-дълъг ще е валсът на листата!
Упорито пламъче във нас гори,
от сладки тръпки често то пламти! -
Топлина, флуиди още преминават,
дори мъгли и студ да се задават!
© Костадинка-Коце Танчева All rights reserved.
