22 сент. 2020 г., 10:04

Есенен хорал

595 2 3

                                               И не знам аз самата

                                         песен ли съм или плач.

                                                Валерий Брюсов "Февруари"

 

                                         Ръми. Есен е.

                                                Николай Лилиев

 

     Повява вятърът.

Листо от клона капна.

    Подплаши ятото

мълва за студ внезапна.

 

    Вълна от погледи

  сподиря птича песен.

  Възторг към Бог лети.

   А долу мрак е. Есен.

 

      А долу клоните

метат с метли. За зима.

   В поклони ронят се

 безмълвна пантомима.

 

 Поспрял в пролятото

   на тротоара злато,

    скърби по лятото

           дъждът.

     Ръми в стакато.

 

     И сводът тесен е.

Плачът му безтелесен.

    Там долу есен е.

          Бездушна,

       пресметлива,

           хладна

             есен.

 

 

21.09.2020

     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Цитирала съм Валерий Брюсов. Естетиката на символизма ми импонира във всичките си разновидности. Тук съм свързала формата със съдържанието. Има опозиция небесно-земно, тъмно-светло, високо-низко, като и банални и по-раздвижени рими - есен-песен, погледи-Бог лети. В последната опозицията е и на фонемно равнище - звучни и беззвучни съгласни. Това е една от шедьорвърните ми рими ☺, на които съм се научила от творчеството на Владимир Маяковски. Образците на световната литература, включително и нашата, както и природата са истинското богатство, смятам аз. Благодаря за коментара, оценката, както и на останалите оценили.
  • Обичам Тютчев и Лилиев. Стихотворението ти е красиво и различно, даже ми се доплака с дъжда за лятото...
  • Благодаря за "Любими".

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...