И не знам аз самата
песен ли съм или плач.
Валерий Брюсов "Февруари"
Ръми. Есен е.
Николай Лилиев
Повява вятърът.
Листо от клона капна.
Подплаши ятото
мълва за студ внезапна.
Вълна от погледи
сподиря птича песен.
Възторг към Бог лети.
А долу мрак е. Есен.
А долу клоните
метат с метли. За зима.
В поклони ронят се –
безмълвна пантомима.
Поспрял в пролятото
на тротоара злато,
скърби по лятото
дъждът.
Ръми в стакато.
И сводът тесен е.
Плачът му – безтелесен.
Там долу – есен е.
Бездушна,
пресметлива,
хладна
есен.
21.09.2020
© Мария Димитрова All rights reserved.