Sep 22, 2020, 10:04 AM

Есенен хорал

592 2 3

                                               И не знам аз самата

                                         песен ли съм или плач.

                                                Валерий Брюсов "Февруари"

 

                                         Ръми. Есен е.

                                                Николай Лилиев

 

     Повява вятърът.

Листо от клона капна.

    Подплаши ятото

мълва за студ внезапна.

 

    Вълна от погледи

  сподиря птича песен.

  Възторг към Бог лети.

   А долу мрак е. Есен.

 

      А долу клоните

метат с метли. За зима.

   В поклони ронят се

 безмълвна пантомима.

 

 Поспрял в пролятото

   на тротоара злато,

    скърби по лятото

           дъждът.

     Ръми в стакато.

 

     И сводът тесен е.

Плачът му безтелесен.

    Там долу есен е.

          Бездушна,

       пресметлива,

           хладна

             есен.

 

 

21.09.2020

     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Цитирала съм Валерий Брюсов. Естетиката на символизма ми импонира във всичките си разновидности. Тук съм свързала формата със съдържанието. Има опозиция небесно-земно, тъмно-светло, високо-низко, като и банални и по-раздвижени рими - есен-песен, погледи-Бог лети. В последната опозицията е и на фонемно равнище - звучни и беззвучни съгласни. Това е една от шедьорвърните ми рими ☺, на които съм се научила от творчеството на Владимир Маяковски. Образците на световната литература, включително и нашата, както и природата са истинското богатство, смятам аз. Благодаря за коментара, оценката, както и на останалите оценили.
  • Обичам Тютчев и Лилиев. Стихотворението ти е красиво и различно, даже ми се доплака с дъжда за лятото...
  • Благодаря за "Любими".

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...