22.09.2020 г., 10:04 ч.

Есенен хорал 

  Поезия » Пейзажна
307 2 3

                                               И не знам аз самата

                                         песен ли съм или плач.

                                                Валерий Брюсов "Февруари"

 

                                         Ръми. Есен е.

                                                Николай Лилиев

 

     Повява вятърът.

Листо от клона капна.

    Подплаши ятото

мълва за студ внезапна.

 

    Вълна от погледи

  сподиря птича песен.

  Възторг към Бог лети.

   А долу мрак е. Есен.

 

      А долу клоните

метат с метли. За зима.

   В поклони ронят се

 безмълвна пантомима.

 

 Поспрял в пролятото

   на тротоара злато,

    скърби по лятото

           дъждът.

     Ръми в стакато.

 

     И сводът тесен е.

Плачът му безтелесен.

    Там долу есен е.

          Бездушна,

       пресметлива,

           хладна

             есен.

 

 

21.09.2020

     

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Цитирала съм Валерий Брюсов. Естетиката на символизма ми импонира във всичките си разновидности. Тук съм свързала формата със съдържанието. Има опозиция небесно-земно, тъмно-светло, високо-низко, като и банални и по-раздвижени рими - есен-песен, погледи-Бог лети. В последната опозицията е и на фонемно равнище - звучни и беззвучни съгласни. Това е една от шедьорвърните ми рими ☺, на които съм се научила от творчеството на Владимир Маяковски. Образците на световната литература, включително и нашата, както и природата са истинското богатство, смятам аз. Благодаря за коментара, оценката, както и на останалите оценили.
  • Обичам Тютчев и Лилиев. Стихотворението ти е красиво и различно, даже ми се доплака с дъжда за лятото...
  • Благодаря за "Любими".
Предложения
: ??:??