22.09.2020 г., 10:04

Есенен хорал

594 2 3

                                               И не знам аз самата

                                         песен ли съм или плач.

                                                Валерий Брюсов "Февруари"

 

                                         Ръми. Есен е.

                                                Николай Лилиев

 

     Повява вятърът.

Листо от клона капна.

    Подплаши ятото

мълва за студ внезапна.

 

    Вълна от погледи

  сподиря птича песен.

  Възторг към Бог лети.

   А долу мрак е. Есен.

 

      А долу клоните

метат с метли. За зима.

   В поклони ронят се

 безмълвна пантомима.

 

 Поспрял в пролятото

   на тротоара злато,

    скърби по лятото

           дъждът.

     Ръми в стакато.

 

     И сводът тесен е.

Плачът му безтелесен.

    Там долу есен е.

          Бездушна,

       пресметлива,

           хладна

             есен.

 

 

21.09.2020

     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Цитирала съм Валерий Брюсов. Естетиката на символизма ми импонира във всичките си разновидности. Тук съм свързала формата със съдържанието. Има опозиция небесно-земно, тъмно-светло, високо-низко, като и банални и по-раздвижени рими - есен-песен, погледи-Бог лети. В последната опозицията е и на фонемно равнище - звучни и беззвучни съгласни. Това е една от шедьорвърните ми рими ☺, на които съм се научила от творчеството на Владимир Маяковски. Образците на световната литература, включително и нашата, както и природата са истинското богатство, смятам аз. Благодаря за коментара, оценката, както и на останалите оценили.
  • Обичам Тютчев и Лилиев. Стихотворението ти е красиво и различно, даже ми се доплака с дъжда за лятото...
  • Благодаря за "Любими".

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...