22 sept 2020, 10:04

Есенен хорал

587 2 3

                                               И не знам аз самата

                                         песен ли съм или плач.

                                                Валерий Брюсов "Февруари"

 

                                         Ръми. Есен е.

                                                Николай Лилиев

 

     Повява вятърът.

Листо от клона капна.

    Подплаши ятото

мълва за студ внезапна.

 

    Вълна от погледи

  сподиря птича песен.

  Възторг към Бог лети.

   А долу мрак е. Есен.

 

      А долу клоните

метат с метли. За зима.

   В поклони ронят се

 безмълвна пантомима.

 

 Поспрял в пролятото

   на тротоара злато,

    скърби по лятото

           дъждът.

     Ръми в стакато.

 

     И сводът тесен е.

Плачът му безтелесен.

    Там долу есен е.

          Бездушна,

       пресметлива,

           хладна

             есен.

 

 

21.09.2020

     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Цитирала съм Валерий Брюсов. Естетиката на символизма ми импонира във всичките си разновидности. Тук съм свързала формата със съдържанието. Има опозиция небесно-земно, тъмно-светло, високо-низко, като и банални и по-раздвижени рими - есен-песен, погледи-Бог лети. В последната опозицията е и на фонемно равнище - звучни и беззвучни съгласни. Това е една от шедьорвърните ми рими ☺, на които съм се научила от творчеството на Владимир Маяковски. Образците на световната литература, включително и нашата, както и природата са истинското богатство, смятам аз. Благодаря за коментара, оценката, както и на останалите оценили.
  • Обичам Тютчев и Лилиев. Стихотворението ти е красиво и различно, даже ми се доплака с дъжда за лятото...
  • Благодаря за "Любими".

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...