Отнесе ме дъждът –
не се съпротивлявах.
Мечтаех си за път
и жаден бях – за слава.
По сладката вода
се носех безметежно.
Повярвах ù – беда,
че ме обича нежно.
Изхвърли ме подир
до гнило коренище.
Уж бе любов – всемир,
а не остана нищо.
25.09.2023
Стихотворението участва в конкурса "Цената на мечтата" , Златица 2023, приключил на 27.09.2023 г. и не спечели нито една награда.
© Мария Димитрова Все права защищены