Отнесе ме дъждът –
не се съпротивлявах.
Мечтаех си за път
и жаден бях – за слава.
По сладката вода
се носех безметежно.
Повярвах ù – беда,
че ме обича нежно.
Изхвърли ме подир
до гнило коренище.
Уж бе любов – всемир,
а не остана нищо. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.