Есенен лист
Вятърът носи есенен лист,
в себе си събрал пъстротата
на един живот, светъл и чист,
но вече устремен към земята.
Ветре, ти, магьоснико млад,
подари му последна разходка,
издигни го високо над този ад –
Феникс си, не Харонова лодка.
Да почувства той, за миг дори,
че в тишината е лек като дъх,
на високо е, щом сърце гори,
там – над най-високия връх.
И дойде ли време да падне
на земята, дарила го с цвят,
нека земята горда да пламне
от листа, превърнал се в свят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослав Кръстев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ