Sep 26, 2025, 9:33 PM

Есенен лист

  Poetry
159 0 0

Вятърът носи есенен лист,

в себе си събрал пъстротата

на един живот, светъл и чист,

но вече устремен към земята.

 

Ветре, ти, магьоснико млад,

подари му последна разходка,

издигни го високо над този ад –

Феникс си, не Харонова лодка.

 

Да почувства той, за миг дори,

че в тишината е лек като дъх,

на високо е, щом сърце гори,

там – над най-високия връх.

 

И дойде ли време да падне

на земята, дарила го с цвят,

нека земята горда да пламне

от листа, превърнал се в свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...