26.09.2025 г., 21:33

Есенен лист

160 0 0

Вятърът носи есенен лист,

в себе си събрал пъстротата

на един живот, светъл и чист,

но вече устремен към земята.

 

Ветре, ти, магьоснико млад,

подари му последна разходка,

издигни го високо над този ад –

Феникс си, не Харонова лодка.

 

Да почувства той, за миг дори,

че в тишината е лек като дъх,

на високо е, щом сърце гори,

там – над най-високия връх.

 

И дойде ли време да падне

на земята, дарила го с цвят,

нека земята горда да пламне

от листа, превърнал се в свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...