Есенен лист

Вятърът носи есенен лист,

в себе си събрал пъстротата

на един живот, светъл и чист,

но вече устремен към земята.

Ветре, ти, магьоснико млад,

подари му последна разходка,

издигни го високо над този ад –

Феникс си, не Харонова лодка.

Да почувства той, за миг дори,

че в тишината е лек като дъх,

на високо е, щом сърце гори,

там – над най-високия връх.

И дойде ли време да падне

на земята, дарила го с цвят,

нека земята горда да пламне

от листа, превърнал се в свят.