22 мар. 2014 г., 19:13

Есенен мотив

693 0 0

Есенен  мотив

 

Слънце над земята разгоря се,

облак бяга надалеч – уплаши се,

във гората край реката – скри се,

не се смее днес на мен – поплаква си.

А при мен –  

Есента дойде на гости – моли се...

Във небето облаци, от вятър – носят се.

И животът ми към залез – приближава се,

пък старостта, да ми угоди – ех, старае се.

Ама разбира се, че какво да крия –

та нали и младостта – отдавна ме ухажваше...

Очарова ме с любов, изстуди сърцето,

търсех в думи за любов – капка истина...

Не намерих.

Живот изживян – деца пораснали,

от мъгли наоколо, тревата – росна е.

Дори с росата да се справи – не може слънцето,

изпих живота своя, цял – чак до дънцето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Обновенска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....