22.03.2014 г., 19:13

Есенен мотив

691 0 0

Есенен  мотив

 

Слънце над земята разгоря се,

облак бяга надалеч – уплаши се,

във гората край реката – скри се,

не се смее днес на мен – поплаква си.

А при мен –  

Есента дойде на гости – моли се...

Във небето облаци, от вятър – носят се.

И животът ми към залез – приближава се,

пък старостта, да ми угоди – ех, старае се.

Ама разбира се, че какво да крия –

та нали и младостта – отдавна ме ухажваше...

Очарова ме с любов, изстуди сърцето,

търсех в думи за любов – капка истина...

Не намерих.

Живот изживян – деца пораснали,

от мъгли наоколо, тревата – росна е.

Дори с росата да се справи – не може слънцето,

изпих живота своя, цял – чак до дънцето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Обновенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...