22.03.2014 г., 19:13

Есенен мотив

696 0 0

Есенен  мотив

 

Слънце над земята разгоря се,

облак бяга надалеч – уплаши се,

във гората край реката – скри се,

не се смее днес на мен – поплаква си.

А при мен –  

Есента дойде на гости – моли се...

Във небето облаци, от вятър – носят се.

И животът ми към залез – приближава се,

пък старостта, да ми угоди – ех, старае се.

Ама разбира се, че какво да крия –

та нали и младостта – отдавна ме ухажваше...

Очарова ме с любов, изстуди сърцето,

търсех в думи за любов – капка истина...

Не намерих.

Живот изживян – деца пораснали,

от мъгли наоколо, тревата – росна е.

Дори с росата да се справи – не може слънцето,

изпих живота своя, цял – чак до дънцето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Обновенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...