Есенен  мотив

Слънце над земята разгоря се,

облак бяга надалеч – уплаши се,

във гората край реката – скри се,

не се смее днес на мен – поплаква си.

А при мен –  

Есента дойде на гости – моли се...

Във небето облаци, от вятър – носят се.

И животът ми към залез – приближава се,

пък старостта, да ми угоди – ех, старае се.

Ама разбира се, че какво да крия –

та нали и младостта – отдавна ме ухажваше...

Очарова ме с любов, изстуди сърцето,

търсех в думи за любов – капка истина...

Не намерих.

Живот изживян – деца пораснали,

от мъгли наоколо, тревата – росна е.

Дори с росата да се справи – не може слънцето,

изпих живота своя, цял – чак до дънцето...