22 mar 2014, 19:13

Есенен мотив

  Poesía » Otra
694 0 0

Есенен  мотив

 

Слънце над земята разгоря се,

облак бяга надалеч – уплаши се,

във гората край реката – скри се,

не се смее днес на мен – поплаква си.

А при мен –  

Есента дойде на гости – моли се...

Във небето облаци, от вятър – носят се.

И животът ми към залез – приближава се,

пък старостта, да ми угоди – ех, старае се.

Ама разбира се, че какво да крия –

та нали и младостта – отдавна ме ухажваше...

Очарова ме с любов, изстуди сърцето,

търсех в думи за любов – капка истина...

Не намерих.

Живот изживян – деца пораснали,

от мъгли наоколо, тревата – росна е.

Дори с росата да се справи – не може слънцето,

изпих живота своя, цял – чак до дънцето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Обновенска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...