10 сент. 2017 г., 00:38  

Есенен стих 

  Поэзия
467 2 10

Роди се в нощта ми небе,

събрало звезди от далечни простори

и кротко духът ми пое

към нови, незнайни до днес кръгозори

 

Със малка писалка в ръка

и цяла вселена, събрана в душата,

затичах в захлас по листа́

и моите рими накичих в позлата.

 

И вятъра гоних, летях,

завихряхме с него ефирно листата.

Цял наниз за мен си събрах -

в тетрадката няколко, много в косата...

 

От птичките взех си перо

и нежно им пратих целувка за спомен.

Те литнаха като едно,

остана викът ми за "сбогом" бездомен.

 

И него побрах на листа...

И тъй зазвуча във ума като песен

един стих със малко тъга

и много копнежи по топлата есен.

© Миглена Миткова Все права защищены

Не мислех да пиша стих за есента, но ето, и мен ме налегна есенното настроение... Явно е неизбежно :)

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??