Есенен стих
Роди се в нощта ми небе,
събрало звезди от далечни простори
и кротко духът ми пое
към нови, незнайни до днес кръгозори
Със малка писалка в ръка
и цяла вселена, събрана в душата,
затичах в захлас по листа́
и моите рими накичих в позлата.
И вятъра гоних, летях,
завихряхме с него ефирно листата.
Цял наниз за мен си събрах -
в тетрадката няколко, много в косата...
От птичките взех си перо
и нежно им пратих целувка за спомен.
Те литнаха като едно,
остана викът ми за "сбогом" бездомен.
И него побрах на листа...
И тъй зазвуча във ума като песен
един стих със малко тъга
и много копнежи по топлата есен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
