Есенен трепет

Есента, таз чародейна самодива,

земята кокетно преоблича.

Лято и зима в едно слива,

листа в мимолетна вихрушка въвлича.

Понася ги към слънцето горещо,

на нежни вятърни криле,

с целувка в огън да ги претвори,

в огнени бои да ги облее.

Река бистра жадно отпива

последната лятна топлина.

Изящни нишки разстила

на листата, отмарящи край брега.

Ромолящи есенни дъждове

трепетно земната плът обладават,

в сладострастия и нежни копнежи

дебрите й душевни удавят.

Ласкаво жарки лъчи

голите клони обгръщат.

Дървото в наслада мълчи,

без свян на лъчите отвръща.

Разтопена лава от чувства,

разлята на земната плът,

в небесния лазур се прелива,

с пламенна жажда очаква дъждът.