Есенен трепет
Есента, таз чародейна самодива,
земята кокетно преоблича.
Лято и зима в едно слива,
листа в мимолетна вихрушка въвлича.
Понася ги към слънцето горещо,
на нежни вятърни криле,
с целувка в огън да ги претвори,
в огнени бои да ги облее.
Река бистра жадно отпива
последната лятна топлина.
Изящни нишки разстила ...