Есенен трепет
Есенен трепет
Есента, таз чародейна самодива,
земята кокетно преоблича.
Лято и зима в едно слива,
листа в мимолетна вихрушка въвлича.
Понася ги към слънцето горещо,
на нежни вятърни криле,
с целувка в огън да ги претвори,
в огнени бои да ги облее.
Река бистра жадно отпива
последната лятна топлина.
Изящни нишки разстила
на листата, отмарящи край брега.
Ромолящи есенни дъждове
трепетно земната плът обладават,
в сладострастия и нежни копнежи
дебрите й душевни удавят.
Ласкаво жарки лъчи
голите клони обгръщат.
Дървото в наслада мълчи,
без свян на лъчите отвръща.
Разтопена лава от чувства,
разлята на земната плът,
в небесния лазур се прелива,
с пламенна жажда очаква дъждът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Борисова Всички права запазени
