1 дек. 2009 г., 00:19

Есенна 

  Поэзия » Пейзажная
431 0 6

 

 

Без теб гората тъй е пуста!

На юг са птиците прогонени.

Разделни ветрове и чувства

оставили са низ от спомени.

 

И тази шеметна палитра

по хълмовете и полята!

Далечен ек от битки стихва

със звън вечерен на стадата.

 

Замират пъстри многозвучия...

Дълбоко се таи мъзгата.

За да възкръснат утре в ручея,

в цъфтежа бял и клетва свята.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??