Без теб гората тъй е пуста!
На юг са птиците прогонени.
Разделни ветрове и чувства
оставили са низ от спомени.
И тази шеметна палитра
по хълмовете и полята!
Далечен ек от битки стихва
със звън вечерен на стадата.
Замират пъстри многозвучия...
Дълбоко се таи мъзгата.
За да възкръснат утре в ручея,
в цъфтежа бял и клетва свята.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
Красива есен! Поздрав!