1.12.2009 г., 0:19 ч.

Есенна 

  Поезия » Пейзажна
469 0 6

 

 

Без теб гората тъй е пуста!

На юг са птиците прогонени.

Разделни ветрове и чувства

оставили са низ от спомени.

 

И тази шеметна палитра

по хълмовете и полята!

Далечен ек от битки стихва

със звън вечерен на стадата.

 

Замират пъстри многозвучия...

Дълбоко се таи мъзгата.

За да възкръснат утре в ручея,

в цъфтежа бял и клетва свята.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??