26 сент. 2021 г., 20:36

Есенна импресия

613 4 4

Есенна импресия

 

... монотонно... Монотонно

ситен дъжд вали, вали...

Вие вятър – псе  бездомно,

влачи дрипави мъгли...

 

И единствен листопада

в тази тъжна сивота́ –

за очите е награда

със разкошните листа.

 

Като дъжд валят те с топли

във златисто цветове́,

но загатват, че със во́пли

идват нови светове́...

 

... малко весел... Много тъжен

тръгнал съм през Есента

и си шепна, че съм длъжен

да отпратя Младостта...

 

Мисля бавно, без пристрастие:

„Има по-добри места

дето да намери щастие

и да се пресели тя.

 

Да я грабнат ветровете

и стихийно  отнесат...“

... Аз съм тук с листо́ в ръцете –

в този листопаден свят...

 

26.09.2021.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....