svetlitschka (СК)
529 4717
28 нояб. 2020 г., 01:49  

Есенна стража 

  Поэзия
463 1 15

Поръси ли леден прашец над тополите,

проблесна ли ранна слана...

Ветрецът съблече на клони оголени

самодивските рамена.

 

Следобедно слънце прегръща скамейки,

затопля за кратко гърба.

Плашливи прозират лъчите, крадейки

последни минутки с борба.

 

Разхождат се враните с важно послание,

подрипват в килим от листа,

изпращат с дължимата почест- внимание

златистия гост – есента.

 

© СК Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, че споделяш, Иване!
  • Харесва ми!
  • Надявам се виждаш и моя силует в тази картина, Краси! Радвам се, че си тук.☀️
  • "Плашливи прозират лъчите, крадейки
    последни минутки с борба." Хареса ми
  • Радвам се, че ви допадна, Дари, Иржи!
    Усмихнато да ви е!☺
  • Картинно....
  • Красиво и образно, някак топло и усмихващо
  • Руми, Пепи, събирайте последен слънчев разкош с пълни шепи!🌞
  • Хубаво!!!
  • Враните с почест изпращат
    златистият гост-есента! Красота както и мъничкото , богато стихо! Поздрав
  • Спокойна есен и слънчево настроение ви пожелавам!☺
  • Да.
    Поздравявам те.
  • Красива картина от думи.
  • Ей така - с един замах - и цяла картина.
  • Каква красота, какъв разкошен душевен акварел си намерих тук!🤣💕🌹 Тази жива картина ще остане в мен да осветява сърцето ми! Благодаря ти, Светличка! ☀️
Предложения
: ??:??