Есенни листа се сипят в тишината,
И пак по пътя скитам се сама,
Златно и червено заменят синевата,
А вятърът ми шепне за стари времена.
Дърветата със нежност се сбогуват
С последната зеленина по тях,
Небето пак със облаци целува
И със тъга превръща лятото във прах.
Но има в есента и нещо свято,
В разпадането крие се покой,
Във всяко литнало листо със вятъра
Усещаш вечността. За миг постой! ...