Есенна тишина
Есенни листа се сипят в тишината,
И пак по пътя скитам се сама,
Златно и червено заменят синевата,
А вятърът ми шепне за стари времена.
Дърветата със нежност се сбогуват
С последната зеленина по тях,
Небето пак със облаци целува
И със тъга превръща лятото във прах.
Но има в есента и нещо свято,
В разпадането крие се покой,
Във всяко литнало листо със вятъра
Усещаш вечността. За миг постой!
Есенната красота е тиха песен,
Която слушам със притихнало сърце.
Тя напомня, че и болката е честна,
Че и от сълзите разцъфват цветове.
The work is a contestant:
