misha_sll
66 151
4.10.2024 г., 9:48 ч.

Есенна тишина 

  Поезия
165 0 4

Есенни листа се сипят в тишината,  

И пак по пътя скитам се сама,  

Златно и червено заменят синевата,

А вятърът ми шепне за стари времена.

 

Дърветата със нежност се сбогуват  

С последната зеленина по тях,  

Небето пак със облаци целува  

И със тъга превръща лятото във прах.

 

Но има в есента и нещо свято,  

В разпадането крие се покой,  

Във всяко литнало листо със вятъра  

Усещаш вечността. За миг постой!

 

Есенната красота е тиха песен,  

Която слушам със притихнало сърце.  

Тя напомня, че и болката е честна,  

Че и от сълзите разцъфват цветове.

© Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »

30 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??